В предходната статия разгледахме основната грешка в скрининга на рака на маточната шийка (РМШ), а в настоящата ще посоча грешките в диагнозата на високостепенните цервикални преканцерози (HSIL), които са предшественици на инвазивния РМШ.
Грешка №1
Неспазване (незнание) на индикациите за колпоскопия
Съществува тясна взаимовръзка между скрининг и диагноза на HSIL. Скринингът „отсява“ жените, които са изложени на риск за HSIL, и тези жени трябва да се насочат за колпоскопия – методът, чрез който се поставя диагнозата. Следователно индикациите за колпоскопия са: положителни на HPV-скрининг жени и такива с цитонамазка извън нормата.
В предходната статия изтъкнах, че първоначално трябва да се извършва HPV-скрининг, а не цитонамазка, защото ако се извърши първоначално цитонамазка и тя покаже нормален резултат, в около 50% това е фалшиво отрицателен резултат. От друга страна, ако се извърши първоначално HPV-скрининг, негативният резултат гарантира липса на HSIL.
Както споменах по-горе, скринингът осигурява пациенти за колпоскопия. Следователно съществува връзка между добре функционираща скринингова система и броя на пациентите, насочени към колпоскопия, съответно откриваемостта на случаите с HSIL и намаляването на случаите с РМШ, тъй като HSIL е една стъпка преди появата на рак.
Най-масовата скринингова система се базира на първичен двумодален HPV тест, който определя носителството на HPV 16 и HPV 18 – от една страна, а от друга страна – на някои от останалите 12 онкогенни щама.
HPV 16 е щамът, отговорен за над 50–55% от случаите на РМШ, развил се от HSIL, а в комбинация с HPV 18 двата щама „допринасят“ за 70% от случаите с РМШ. Ето защо носителите на HPV 16 и HPV 18 щамове се насочват директно за колпоскопия.
При носителите на някои от останалите 12 онкогенни щама може да се извърши вторичен тест – най-често цитонамазка. Ако цитонамазката е извън норма, тези пациенти също са кандидати за колпоскопия. Ако цитонамазката е нормална, HPV тестът може да се повтори след 6–12 месеца.
С други думи, цитонамазката може да се използва като скринингов тест, но само след първичен HPV-скрининг и носителство на някой от онкогенните щамове извън HPV 16 и HPV 18. Носителите на HPV 16 и/или HPV 18 се насочват директно за колпоскопия и при тях не е нужна цитонамазка.
На фигурата по-долу е показана схемата на най-широко прилаганата в практиката скринингова система.
Нека резюмираме индикациите за колпоскопия от скрининга:
- Носители на HPV 16 и/или HPV 18 щамове
- Носители на някои от останалите онкогенни щамове в комбинация с цитонамазка извън нормата
Грешка №1 е свързана и води до грешка №2.
Грешка №2
Лечение на сигнализирани пациенти от скрининг без колпоскопия
Неспазването или незнанието на индикациите за колпоскопия води до ненасочване за колпоскопия на рискови пациенти, т.е. такива с отклонения в скрининговите методи – носителство на онкогенни щамове HPV и/или цитонамазка извън нормата.
Вместо това се започва лечение с различни медикаменти и хранителни добавки (вагинални и орални форми) за модулиране на имунитета и се повтарят HPV тестът или цитонамазката в различни периоди от време.
Понякога цитонамазката се нормализира и HPV вирусът се „изчиства“, което успокоява пациента и лекаря. Това обаче не означава, че морфологичните и колпоскопските находки на HSIL не персистират и дори могат да прогресират до рак – за съжаление не са единични подобните случаи в практиката.
Последиците от тази грешка са забавяне на диагнозата HSIL с месеци, а често и с години, и риск от прогресия до рак.
В следващата статия ще разгледам останалите 2 грешки в диагнозата на цервикалните преканцерози (HSIL).
Всички права запазени © Явор Корновски, 2026