България заема едно от челните места в Европа по заболеваемост от рак на маточната шийка (РМШ) – единственото злокачествено заболяване, което е напълно предотвратимо благодарение на диагнозата и лечението на предшественика на инвазивния рак – високостепенните цервикални преканцерози или HSIL. Причините са две: липса или ниско ваксинално покритие и грешки в скрининга и диагнозата на HSIL.
В настоящата статия ще се спра на втората причина, защото при адекватно осъзнаване ние заедно (пациенти и лекари) бихме имали по-голямо влияние и контрол върху превенцията на РМШ.
Основният негатив от тези грешки е пропускането на голяма част от случаите с HSIL, което води до покачваща се заболеваемост от инвазивен РМШ с всички последици за индивида, неговото обкръжение, здравната система и обществото.
Грешки в скрининга
По отношение на скрининга има една, но за сметка на това фундаментална грешка, а именно:
Използване на цитология (цитонамазка, PAP тест) като единствен или първичен скринингов тест
Последиците от това са пропуснати случаи с HSIL (CIN2-3).
Съществуват 2 вида скрининг: цитологичен (т.е. цитонамазка) и HPV-скрининг (изследване само за 14 онкогенни щама HPV). Най-мащабното проучване на тема скрининг на РМШ е на Cuzick и колектив от 2006 г., което доказа, че цитонамазката пропуска 53% от случаите с HSIL.
С други думи нормалната цитонамазка „замаскира“ близо половината от случаите с HSIL, а целта на скрининга е да „отсее“ жените с HSIL от останалата популация и те да се насочат към колпоскопия – изследването, което поставя или отхвърля диагнозата HSIL. От друга страна, HPV-скринингът, когато е негативен, т.е. при дадена жена липсва носителство на онкогенни щамове, означава в почти 100% (96,7%) липса на цервикална преканцероза. Това е причината HPV-скринингът изцяло да замени цитологичния скрининг в програмите за профилактика на РМШ във всички цивилизовани страни по света.
В ежедневната практика срещам безброй случаи, насочени за колпоскопия след нормална цитонамазка и положителен HPV тест за носителство на някой онкогенен щам. На колпоскопията установявам и диагностицирам HSIL. Следователно нормалната цитонамазка не означава липса на сериозно предраково изменение. Особеното при тези случаи е, че е извършен първо HPV тест, който се оказва извън норма, и след това цитонамазка, която е нормална, или двата скринингови теста са извършени едновременно.
Големият проблем е извършването първо на цитонамазка, чийто резултат показва „клетки в норма“. Тогава лекарят не вижда причина да извърши HPV тест и няма индикации за насочване за колпоскопия. По този начин близо 50% от случаите с HSIL остават скрити за диагностика, т.е. „замитат се под килима“ и продължават да се развиват до РМШ.
Нека обобщим:
Скринингът не е диагностичен метод, а тест, който се извършва периодично на големи групи от популацията и има за цел да „отсее“ жените, които се насочват за колпоскопия. Това са „положителните“ или сигнализираните от съответния тест жени.
Съществуват 2 вида скрининг – цитонамазка и HPV-скрининг. Жените с отклонения в цитонамазката и положителните за някой от HPV онкогенните щамове се насочват за диагностична преценка, т.е. колпоскопия, която е диагностичният метод за HSIL.
Негативните резултати от двата скрининга означават, че съответната жена не е изложена на риск и не се нуждае от диагностична преценка, т.е. колпоскопия. Това е голям проблем при направена първоначално цитонамазка, защото негативният резултат („нормална цитонамазка“) замаскира половината (50%) от случаите с HSIL и те продължават да се развиват до рак.
Не така стоят нещата, ако първоначално се направи HPV-скрининг, защото негативният резултат от него ще гарантира липсата на риск, за разлика от негативната цитонамазка.
Всички права запазени © Явор Корновски, 2026