Определение. Същност

Ендометриозата е едно от най-честите доброкачествени заболявания при жените в репродуктивна възраст.

Представлява разрастване на лигавицата на матката, наречена ендометриум, на различни места извън матката. В зависимост от органа, който е засегнат и в който се развива тази ендометриална тъкан, се наблюдават различни симптоми. Характерно за тази ендометриална тъкан е, че въпреки че се намира извън матката, тя претърпява абсолютно същите циклични промени, както ендометриумът в матката, под влияние на яйчниковите хормони и най-вече на тези, които предизвикват менструация – „излющване“ (десквамация) на ендометриума при условие, че не е настъпила бременност.

Така всеки месец освен в матката, менструация настъпва и в органа, който е засегнат от този процес. По този начин в засегнатите тъкани се събира менструална кръв, която претърпява промени с времето и води до образуване на т.нар. ендометриозни огнища. Такива ендометриозни огнища най-често се развиват в яйчниците, по-рядко в мускулния слой на матката (миометриум) и върху тазовия перитонеум („ципата“, която покрива тазовите органи).

Най-рядко, до степен на казуистика, засегнати органи могат да бъдат бял дроб, лигавица на носа, органи в коремната кухина. Нерядко се наблюдава ендометриоза в цикатрикса (белега) след цезарово сечение. С изключение на този последен случай, при който явно причината е механично пренасяне на ендометриални клетки от матката върху тъканите на коремната стена по време на операцията, не са известни причините за възникване на това заболяване.

Видове ендометриоза

Различаваме на първо място външна и вътрешна ендометриоза.

Външната ендометриоза засяга органи извън вътрешните полови органи (матка, маточни тръби и яйчници) и най-често се локализира в тазовия перитонеум, изключително рядко в бял дроб и носна лигавица. В последните случаи заболяването се проявява с кървене от носа (епистаксис) или кръвохрак (хемоптое) по време на менструация.

Вътрешната ендометриоза засяга мускулния слой на матката и яйчниците. В първия случай се образуват ендометриозни огнища в мускулния слой (миометриума). Това състояние се нарича аденомиоза.

Най-често са засегнати яйчниците, като се образуват т.нар. ендометриозни кисти, наричани още „шоколадови кисти“, поради прилика с ежемесечно отделяната и с времето сгъстяваща се и потъмняваща кръв с течен шоколад.

Клинични изяви (симптоми)

Като изключим казуистичните случаи на кървене от носа и кръвохрак по време на цикъл, най-честите симптоми на ендометриоза формират т.нар. „триада“:

1. Тазова болка

2. Вторична дисменорея

3. Стерилитет

Тазовата болка често е хронична и се засилва по време на полов контакт (диспареуния).

Вторичната дисменорея представлява възникване на болезнена менструация при жени, които преди това не са имали такава.

Стерилитетът най-често се дължи на нарушена проходимост на маточните тръби, в резултат на ендометриозни огнища по тръбите или тазовия перитонеум, които от своя страна водят до „сраствания“ и прегъване на маточните тръби.

Ендометриозата в цикатрикса след цезарово сечение се проявява с възникване на подутина, придружена с болка в областта на оперативния белег, които възникват по време на менструация.

Диагноза

Аденомиозата и „шоколадовите кисти“ се диагностицират чрез вагинална ехография.

Ендометриозата на тазовия перитонеум се доказва чрез лапароскопия с или без хистологично потвърждение след биопсия от ендометриозното огнище.

Поведение

При установяване на „шоколадова киста“ поведението се определя от следните фактори:

• наличие и естество на симптоми

• репродуктивни планове

• невъзможност за зачеване (стерилитет)

• размер на кистата

При липса на симптоми, при нераждали или незавършили репродуктивните си планове жени, ако кистата е до 4-5 см, адекватно е да се проведе наблюдение и проследяване на кистата.

Оперативно лечение (лапароскопска кистектомия) се предприема само ако:

• кистата порасне или е по-голяма от 5-6 см

• има стерилитет

• има силна тазова болка, която не се облекчава от консервативно (медикаментозно) лечение

Тактиката за наблюдение се основава на следните аргументи:

• При настъпване на една бременност самата бременност с нейния хормонален ефект води до намаляване на размера на кистата.

• Ако кистата е по-голяма и раждането стане чрез цезарово сечение по една или друга причина, кистата може да се премахне в хода на операцията.

• Извършването на лапароскопска кистектомия на кисти с размер под 5 см може да доведе до намален яйчников резерв.

• Макар и по-рядко след кистектомия е възможен рецидив, особено ако не е премахната капсулата на кистата.