Определение и същност
Миомата е най-честото доброкачествено гинекологично заболяване при жените в репродуктивна възраст. Представлява разрастване на мускулните клетки от мускулния слой на стената на матката под формата на единични или множествени миомни възли, които са ограничени от околната тъкан със съединителнотъканна капсула.
Причината за появата на миомните възли е повишена чувствителност на мускулните клетки към естрогените, произвеждани от яйчниците. Това е причината миомните възли да възникват през репродуктивния период на жената, а през менопаузата да намаляват техните размери. Влияние оказва и генетичната или фамилна обремененост (често майки и дъщери имат миома на матката). Доказано е, че бременностите, вероятно заради хормонални влияния, намаляват шанса за поява на миоми. Затова битува емпиричното правило, че матка, която не е раждала, „ражда“ миоми.
Клинична картина (симптоми) при миома на матката
Около 20-30% от жените в репродуктивна възраст имат миома, като при 90% от случаите липсват симптоми и миомата се открива случайно по повод профилактичен преглед или при коремна ехография, извършвана от нефролог, гастроентеролог или специалист по образна диагностика, по време на годишния преглед на млечните жлези. В тези случаи не се налага лечение, а само проследяване на миомните възли през 6-12 месеца чрез ехографски преглед.
Симптомите, които причиняват миомите, са следните:
- Неправилни маточни кръвотечения (абнормно генитално кървене)
- Болка
- Притискане на съседни органи (пикочен мехур, ректум)
- Стерилитет (невъзможност за зачеване)
- Инфертилитет (невъзможност за износване на бременност, т.е. спонтанни аборти, предимно във втори триместър на бременността)
Най-честата клинична проява на миомите са неправилните маточни кръвотечения. Те включват продължителна, над 7 дни менструация, „зацапване“ преди и/или след цикъл, обилна менструация (често със съсиреци), често настъпваща менструация (с интервал под 20 дни) и генитално кървене извън цикъла. Тези кръвотечения, освен че създават дискомфорт и безпокойство, водят до анемия, която допълнително влошава качеството на живот. Симптомите на анемия са: шум в ушите, сърцебиене, лесна уморяемост, сънливост. Анемията е най-честата индикация за лечение на миомата.
Причините за неправилните кръвотечения при миома на матката са:
- Полип в кухината на матката
- Хиперплазия (разрастване или удебеляване) на лигавицата на маточната кухина
- Намалена съкратителна способност на матката
- „Израждащ“ се миомен възел
Полипът е доброкачествено образувание в кухината на матката, което се формира от локалното разрастване на лигавицата в резултат на увеличена секреция на естрогени от миомния възел. По същия механизъм настъпва и хиперплазията на матката. Това обяснява честото съчетание между миома и полип и/или хиперплазия. Последните, от своя страна, причиняват продължителна и/или обилна менструация, кървене извън цикъла и „зацапвания“.
Мускулният слой на маточната кухина е анатомично устроен така, че съкращаването (контракцията) на тези мускулни влакна води до притискане на кръвоносните съдове и до спиране на маточните кръвотечения. Това е защитен природен механизъм за ограничаване на кръвозагубата при жените по време на менструация и раждане. Самият факт, че миомата е доброкачествен тумор на този мускулен слой, означава, че намалява силата на контракция и съответно по-трудно се спира кървенето по време на менструация.
Макар и рядко, миомата може да бъде разположена в маточната кухина и матката се стреми да я „роди“, като по този начин се появява кървене и миомният възел става достъпен за отстраняване по вагинален път.
Останалите симптоми като болка, стерилитет и притискане на съседни органи, като пикочен мехур (задържане на урина) и ректум (запек), са по-рядко срещани.
Заключение
В повечето случаи миомата на матката протича безсимптомно и се установява случайно при профилактичен преглед. Въпреки това, при поява на промени в менструалния цикъл, продължителни или обилни кръвотечения и симптоми на анемия е необходимо да се потърси медицинска консултация.
Редовните гинекологични прегледи и проследяването на състоянието са от съществено значение за навременна оценка и правилно поведение при наличие на миомни възли.
Всички права запазени © Явор Корновски, 2026