Абнормното генитално кървене и особено анемията са основните индикации за лечение при миома на матката. То се подчинява изцяло на индивидуалния подход към всеки конкретен случай. В съображение идват следните особености:
- Възраст и репродуктивни планове
- Стерилитет
- Големина на миомния възел или конгломерата от възли
- Разположение на миомния възел (напр. в маточната кухина)
- Съпътстващ полип или хиперплазия на маточната лигавица
- Противопоказания за хормонално лечение (съдови инциденти, тромбози, тромбофлебити, тромбофилия, мастопатия, фамилна анамнеза за рак на гърдата)
Лечението включва следните опции:
Консервативно или медикаментозно лечение
Включва хормонални медикаменти, целящи намаляване на кървенето, като влияят на лигавицата на матката и на миомния възел. Те могат да се приемат през устата (Primolut-Nor, Zafrilla, Ryeqo) или да се излъчват локално от вътрематочна спирала (Mirena – levonorgestrel).
Симптоматично лечение
Насочено е към намаляване на кръвозагубата и интензивността на менструалния цикъл чрез въздействие върху съсирването на кръвта и повишена контрактилност на матката (Dicinon, Methergin), както и към корекция на анемията (антианемични железни препарати).
Хирургично лечение
Хирургичното лечение може да включва:
- вътрематочна манипулация (полипектомия, пробен кюретаж) – при наличие на полип и хиперплазия на маточната лигавица
- оперативно лечение (операция за премахване на миомния възел/възли – миомектомия, или на цялата матка – тотална хистеректомия)
Индикациите за оперативно лечение са следните:
- доказан стерилитет
- „израждащ“ се миомен възел
- миомен възел с размер > 8-10 см
- противопоказания за хормонално лечение
- персистиращи обилни кръвоизливи, водещи до анемия, които не се повлияват от други лечебни опции, като:
– полипектомия и кюретаж
– вътрематочна хормонална спирала
– хормонално лечение, насочено срещу хиперплазията (удебеляване) на маточната лигавица
– кръвоспиращи медикаменти по време на цикъл и такива, увеличаващи съкращаването (контрактилитета) на матката
Миомектомията, т.е. запазване на матката, се извършва при жени със стерилитет и при такива, които не са завършили репродуктивните си планове. В останалите случаи се препоръчва тотална хистеректомия, тъй като има висока вероятност миомните възли да се появят отново или да се възобновят обилните кръвоизливи, както и обичайният риск във времето за рак на матката или рак на маточната шийка.
Ако жената е над 48-50 г., се препоръчва заедно с матката да се отстранят и яйчниците. Мотивът за това е, че ракът на яйчниците протича без ранни симптоми, няма профилактика и скрининг, достига своя пик между 50 и 75-годишна възраст и е с най-висока смъртност от всички злокачествени заболявания на женските полови органи. От друга страна, яйчниковата функция приключва до около 50-годишна възраст в над 90% от случаите.
Оперативен достъп
По отношение на достъпа и метода на операция при тотална хистеректомия е възможна минимално-инвазивна техника, т.е. лапароскопска (безкръвна) операция. Това се определя индивидуално и зависи от: големината на миомния възел, респ. големината на матката, предхождащи вагинални раждания, прекарани коремни операции, придружаващи заболявания, прекарани перитонити, общо телосложение.
При миомектомията се предпочита отворен достъп чрез малък козметичен разрез между окосмената и неокосмената част в пубисната област. Мотивите за това са: при последваща бременност и раждане родоразрешението е оперативно чрез цезарово сечение по същия разрез на кожата; по-сигурен шев на матката в сравнение с лапароскопския шев; по-малък риск от руптура на матката по време на раждане; по-кратка интервенция; възможност за регионална (спинална) анестезия; повече рискове при лапароскопската операция, свързани с проникване в коремната кухина, общата анестезия и пневмоперитонеума (газовото вътрекоремно налягане).
Заключение
Изборът на терапевтичен подход при миома на матката е строго индивидуален и зависи от множество фактори, свързани както със състоянието на пациентката, така и с характеристиките на миомните възли. Важно е всяко решение да бъде взето след внимателна преценка на рисковете и ползите от различните методи на лечение.
Съвременните възможности в гинекологията позволяват прилагането както на щадящи медикаментозни подходи, така и на ефективни хирургични техники, съобразени с конкретния случай.
Всички права запазени © Явор Корновски, 2026