Причини за сексуално-трансмисивни инфекции

Класификация на сексуално-трансмисивни инфекции (СТИ) и техните причинители

1. СПИН
2. Сифилис (луес)
3. Хепатит Б
4. Гонорея (гонококова инфекция или трипер)
5. Хламидия (хламидийна инфекция, хламидиаза)
6. Уреаплазма (уреаплазмен уретрит и ендоцервицит)
7. Микоплазма (микоплазмен уретрит и ендоцервицит)
8. Трихомони (трихомонален колпит – възпаление на влагалището)
9. HPV / кондиломи
10. Херпес тип 2 (генитален херпес)
11. Бартолинит (гонококова или банална бактериална инфекция)

Сексуално-трансмисивните инфекции (СТИ) са заболявания, които се предават след полов контакт и могат да засегнат както половите органи, така и други органи или целия организъм.

Засягайки вътрешните полови органи, особено маточните тръби, те стават причина за тазово-възпалителна болест (ТВБ). От своя страна ТВБ може да доведе до неприятни последици, като стерилитет или животозастрашаващи спешни състояния (остър корем от гинекологичен произход), като извънматочна бременност и пелвеоперитонит.

В някои случаи липсват симптоми, което ги прави лесни за епидемиологично пренасяне на други индивиди, особено когато е налице промискуитет или полигамия (повече от един полов партньор).

В други случаи се проявяват локални симптоми, които са повод за тревога и допълнителни изследвания или преглед от гинеколог или дерматовенеролог.

Предпазването от тези заболявания става чрез избягване на случайни полови контакти и/или използване на кондоми.

Кои са СТИ и какви изследвания могат да се извършат при инцидентен непротектиран полов контакт с цел изключване на заразяване с такава инфекция?

След рисков контакт трябва да изминат поне 3 седмици, преди да се пуснат кръвни изследвания (серология) за евентуални СТИ. За целта се взема кръвна проба за следните причинители:

• HIV 1,2 (СПИН)
• Васерманова реакция (сифилис, нарича се още луес)
• Хепатит Б

За разлика от гореизброените СТИ, които в началото нямат симптоми и се диагностицират чрез серология (изключение прави сифилисът), при поява на някои от следните локални оплаквания и симптоми може да се мисли за други СТИ:

1.  Поява в областта на външните полови органи (ВПО) на единична язва с твърди ръбове, която не е болезнена. Този симптом насочва към сифилис чрез вземане на секрет от язвата.

2.  Поява на зачервяване и мехурчета, съчетано с дискомфорт в областта на ВПО. Насочва към вземане на секрет за изследване на генитален херпес.

3.  Поява на брадавици в областта на ВПО. Причиняват се от т.нар. нискорискови човешки папилома вируси (HPV). Препоръчва се изследване за онкогенни или високорискови щамове HPV или експертна колпоскопия, за да се диагностицира или изключи тежко предраково заболяване на маточната шийка.

4.  Възпаление на бартолиновата жлеза (бартолинит). Проявява се с болезнена подутина в долната трета на малките срамни устни. Изисква изследване за гонококи или банална бактериална флора от вагинален секрет.

5.  Поява на жълто-зеленикаво влагалищно течение с неприятна миризма, в съчетание с парене, сърбеж и дискомфорт. Насочва към изследване за трихомони чрез вагинален секрет.

6.  Парене и смъдене при уриниране (нарича се дизурия). Възможна е инфекция с някои от следните причинители: гонококи, уреаплазма, микоплазма, хламидии.

За целта се взема секрет от уретрата и се изпраща в лаборатория за PCR тест за тези четири причинители.

Своевременната диагноза и лечение на тези четири СТИ е от голямо значение не само за епидемиологията (спиране на по-нататъшното разпространение чрез сексуален контакт към други индивиди), но и предпазва от развитие на ТВБ (тазово-възпалителна болест).

При ТВБ инфекцията засяга горните отдели на гениталния апарат (маточни тръби и яйчници) и причинява:

• Стерилитет
• Хронична тазова болка
• Извънматочна бременност
• Спонтанен аборт в резултат на инфекция на околоплодния мехур и изтичане на околоплодните води

Заключение

Сексуално-трансмисивните инфекции са сериозен медицински и обществен здравен проблем, който може да доведе до дългосрочни усложнения, ако не бъде диагностициран и лекуван своевременно. Част от тези инфекции протичат без изразени симптоми, което прави профилактиката и редовните прегледи особено важни.

Вниманието към сигналите на организма, отговорното сексуално поведение и навременната консултация със специалист са ключови за ранното откриване и ефективното лечение на тези заболявания, както и за запазване на репродуктивното здраве.