Статичните заболявания на женските полови органи (ЖПО) са един от най-честитите проблеми, с които се срещат жените в продължение на целия си живот. Според проучване извършено върху 150 000 жени, при 11% е установена нужда от хирургична намеса по повод статично заболяване [1,2]. Тази патология най-общо се нарича генитален пролапс (pelvic organ prolapse-POP) и има различни клинични прояви, в зависимост от засегнатата анатомична структура: може да е налице спадане на предна и/или задна вагинална стена – нарича се съответно descensus vaginae anterior/posterior; може да има дефект върху предна или задна вагинални стени и съответно през тези дефекти да навлизат (хернират) съседни органи-пикочен мехур, уретра, ректум – тези състояния се наричат съответно cystocele, uretrocele, rectocele. Най-често се наблюдават различни комбинации между изброените статични дефекти[3].
Причините за гениталния пролапс са следните:
- наследствена слабост на съединителната тъкан, при която се наблюдава склонност към хернии и в други зони;
- травматично вагинално раждане;
- естрогенов дефицит в мено и перименопаузата;
- тежък физически труд и условия, водещи до хронично повишено вътрекоремно налягане (констипация, упорита кашлица);
- комбинация от гореспоменатите етиологични фактори.
Основните симптоми, които изпитват жените с различни форми на генитален пролапс са:
- затруднено уриниране и задържане на урина в пикочния мехур;
- затруднена дефекация;
- чувство за пълнота или подутина във влагалището;
- чувство за спадане на влагалищните стени при ставане и движение;
- напипване на подутина във влагалището;
- болки в кръста;
- дискомфорт и болка при полов контакт;
- инконтиненция на урина.
Лечение на различните форми на генитален пролапс се налага при наличието на субективна симптоматика.
В МЦ ,,Проф. Корновски“ се предлага целия спектър на лечение на това заболяване. Неоперативна терапия с лазерна система ,,Fotona”: ProlapLase протокол се прилага във всички случаи, при които водещ симптом е уринарната инконтиненция и/или атрофия, както и при леките (начални форми ) на пролапс с или без симптоматика, с цел превенция на превръщането им в по-тежки такива. Предимството на Er:YAG лазера е: неинвазивност, липса на анестезия и липса на възстановителен период.
Хирургичното лечение се прилага при по-тежките форми и се нарича вагинопластика – предна и задна. Тъй като рядко се касае за изолирани дефекти на влагалищните стени, най-често се извършва предна и задна вагинопластика [3,4].
МЦ ,,Проф Корновски“ е едно от малкото места в страната, където се предлага лазерна вагинопластика чрез СО2 лазер. Предимствата на метода са миниинвазивния и безкръвен подход към тъканта на влагалищните стени, които са силно кръвоснабдени. Именно тази щадяща хирургична техника дава възможност операцията да бъде извършена без необходимост от хоспитализация и болничен престой, както и с липсваща или минимална следоперативна болка.
Лазерна вагинопластика се извършва под кратка венозна (невролептаналгезия), в комбинация с локална инфилтрационна (с лидокаин) анестезия. Операцията продължава около 30 мин. при предана или задна вагинопластика и около 60 мин. при предна и задна вагинопластики и пластика на перинеума. Дори да е налице изолирано cystocele се препоръчва извършването и на задна вагинална и перинеолеваторопластика в комбинация с предна пластика, за да се укрепи тазовото дъно и да се предотвратят рецидиви [3,4]. За разлика от останалите вагинални пластики, след лазерна вагинопластика не се налага поставяне на катетър и след кратък престой от 2-3 часа за наблюдение, пациентката напуска Медицинския център и се връща към обичайния си начин на живот.
За връзка с нас и записване на час, молим да посетите категория „Контакти“, следвайки този линк: https://yavorkornovski.bg/kontakti/
Източници:
1. Baden, WF, Walker, T (eds). Surgical Repair of Vaginal defects. Philadelphia:Lippincott, 1992.
2. Olsen, AL, Smith, VJ, Bergstrom, JO, et al. Epidemiology of surgically managed pelvic organ prolapse and urinary incontinence. Obstet Gynecol 1997; 89:501.
3. Nichols, DH, Randall, CL (eds) Vaginal Surgery (ed 4). Baltimore:William and Wilkins, 1996.
4. Shull, BL, Benn, SJ, Kuehl, TJ. Surgical management of prolapse of the anterior vaginal segment: an analysis of support defects, operative morbidity, and anatomic outcome. Am J Obstet Gynecol 1994; 171:1429.