За пациента

В настоящата страница ще откриете симптомите на едни от най-често срещаните гинекологични заболявания и възможностите за тяхното лечение. Въпреки подадената по-долу информация следва да знаете, че при някои заболявания, не се наблюдават оплаквания, до момента в който те не се задълбочат. Затова и най-доброто, което може да направите за своето интимно здраве, е годишният профилактичен преглед.
Основните симптоми, които пациентът е добре да следи от гледна точка на гинекологията и онкогинекологията са: болка, генитално течение (флуор), генитално кървене (обилна или продължителна менструация повече от 7 дни), кървене след полов контакт, кървене/зацапване преди менструация, кървене извън месечния цикъл.

Основни заболявания

1. Миома на матката
  - Симптоми: обилни и продължителни менструации; зацапване преди цикъла; болка ниско в малкия таз (през цикъла и извън него); стерилитет; инфертилитет (незадържане на настъпила бременност); анемия (води до лесна уморяемост, сърцебиене, задух, сънливост); затруднено уриниране и дефекация; често уриниране.
  - Диагностика – чрез ехограф.
  - Лечение – миомите могат да бъдат безсимптомни и ако не нарастват се наблюдават на всеки 6 месеца. При изява на някои от симптомите следва да се приложи хирургично или медикаментозно лечение.
2. Киста на яйчника
  - Симптоми: нередовен цикъл (честа или закъсняваща менструация); генитално кървене извън цикъла; болка и тежест в малкия таз.
  - Важно е да се отбележи, че голям процент от пациентите с кисти нямат оплаквания, докато последните не достигнат много големи размери (поради неограничените пространствени възможности на коремната кухина). Възможно е оплакването да се появи при настъпване на усложнение, което да доведе до остър корем от гинекологичен произход (руптура – “спукване” или торзия – “усукване” и спиране на кръвотока към кистата).
  - Лечение – зависи от възрастта на пациента и ехографския вид и размер на кистата. Варира от медикаментозно или наблюдение до хирургично. Лапароскопията е метод на пръв избор при решение за хирургично лечение.
3. Тазово-възпалителна болест
  - Симптоми: влагалищно течение (флуор), което може да бъде гноевидно и с лоша миризма; болки ниско в малкия таз, които се засилват по време или след менструация. Симптомите са характерни за жени с вътрематочна спирала след срока за употреба или претърпели вътрематочни манипулации (аборт, кюретаж), или раждане.
  - Лечение – медикаментозно (особено в острата фаза) и хирургично (при хидросалпинкс, пиосалпинкс, тубоовариален абсцес). Провежда се след микробиологично изследване на влагалищния секрет и антибиограма. Миниинвазивните техники (лапароскопия) са приложими при хидро- и пиосалпинкс. При данни за перитонит се оперира чрез отворен достъп.
4. Ендометриоза – най-честата форма е ендометриозата на яйчника, която води до т.нар. “шоколадови кисти”. Те имат много характерен ехографски образ. При тяхното диагностициране задължително се извършва лапароскопия, тъй като те нарастват и могат да унищожат яйчниковия паренхим. Освен това най-новите световни данни сочат, че ендометриозите имат малигнен потенциал (т.е. могат да се развият в злокачествени образувания).
5. Полипи на лигавицата на матката
  - Симптоми: обилна, честа и/или продължителна менструация; зацапване преди цикъл; генитално кървене извън цикъла; кървене в менопаузата. При млади пациенти, полипите могат да са причина за стерилитет. Рядко полипите могат да са безсимптомни и да се установят на профилактичен преглед. При жени в менопауза, полипите могат да претърпят малигнена трансформация (да се развият като злокачествени образувания).
  - Диагностика– чрез вагинална ехография. При менструиращи жени, прегледът трябва да се извърши скоро след края на менструацията. Лечението е пробно абразио (кюретаж).
6. Полипи на маточната шийка
  - Симптоми: упорито течение (флуор); зацапване преди цикъл; контактно кървене (след и по време на полов контакт).
  - Диагнозата се поставя при оглед със спекулум и колпоскопия.
  - Лечението е вапоризация с CO2 лазер.
7. Предракови изменения на маточната шийка (дисплазии) – причиняват се от хронично възпаление и експозиция на човешки папилома вируси (описани са над 300 щама) в комбинация с други, т. нар кофактори (промискуитет, тазово-възпалителна болест, намален локален имунитет, пушене). Липсват симптоми и тази патология се установява само чрез профилактични прегледи. Тези изменения се доказват само чрез хистологично (тъканно изследване) – биопсия, цервикален кюретаж, LLETZ. Повод за извършване на такива хистологични процедури са аномалии в цитонамазката (над III PAP група) и/или колпоскопията. Абнормната цитонамазка не винаги означава дисплазия. За нормални се считат I и II PAP група. При PAP III задължително следва да се извърши колпоскопия. При нормална колпоскопия причините за абнормната цитонамазка, освен предракови заболявания, са възпаление (ендоцервицит) или липса на естрогени (при жени в менопауза). Не са редки случаите (особено при млади момичета и т.нар. тийнейджърки) да е налице колпоскопски атипизъм при нормална цитонамазка. В рамките на профилактичния преглед следва да се извършва винаги колпоскопия, тъй като методът е с по-висока чувствителност (по-висока диагностична стойност). На всеки 2 години е препоръчително да се извършва и цитонамазка. При жени в менопауза, цитонамазката трябва да се извършва всяка година, а колпоскопията губи своето предимство пред цитологията – при липса на естрогени, мястото откъдето стартират предраковите изменения се измества навътре в канала на шийката, който е извън обсега на колпоскопията.
8. Ектопия, “раничка” на маточната шийка – представлява разполагане на жлезист епител от канала на маточната шийка върху различна площ от влагалищната част на шийката. Ектопиите нямат колпоскопски атипизъм (за целта всяка “раничка” трябва да се колпоскопира, за да се приеме за ектопия). Дължат се на хормонални причини (най-често при млади момичета като изчезват при настъпване на менопауза).
  - Симптоми: влагалищно течение без цвят и мирис, нямащ връзка с месечния цикъл; контактно кървене (по време и след полов акт); зацапване преди месечния цикъл.
  - Лечение: Деструктивна терапия. При липса на симптоми: наблюдение.
9. Статични заболявания на женските полови органи (ЖПО) – пролапс (пълен и непълен) на влагалище и/или матка. При спадане на предна влагалищна стена често настъпва инконтиненция (незадържане) на урина.
  - Симптоми: често уриниране; чувство за непълно изпразване на мехура след уриниране; тежест и болка ниско в областта на корема и кръста (особено при пролапс на матката); Наблюдават се 4 стадия, като при последните два, при допир се усеща подутина във влагалището.
  - Лечение – ProlapLase лазерно лечение с Er:YAG лазер. Хирургично – при най-тежките форми – III и IV стадий.
10. Ракови заболявания (онкологични заболявания на ЖПО) – за съжаление при рак на маточната шийка липсват симптоми в ранните стадии, когато е възможно запазване на матката и пълно излекуване. При възникване на симптоми като болка, зловонно течение и контактно кървене или кръвоизлив се касае за напреднали стадии, където лечението е много по-сложно, скъпо и свързано с усложнения. Затова и най-голямата ни препоръка са регулярните годишни профилактични прегледи.
  - При рак на матката: кървене при настъпила менопауза; кървене извън цикъла-при жени в перименопауза.
  - При рак на яйчника – възникването на тежест и подуване са симптоми на напреднало заболяване. За ранното диагностициране, съответно лечение на този рак, от първостепенно значение са редовните (поне веднъж годишно) гинекологични прегледи. Липсва скринингов метод, но вагиналната ехография и туморен маркер СА-125 могат да увеличат процента на ранно диагностициране на рака на яйчника.
  - При рак на вулвата – при жени в менопаузата, нощен сърбеж в гениталната област е подозрителен симптом за предраковите изменения на вулвата (левкоплакия), откъдето най-често се развива ракът на вулвата. Левкоплакията се диагностицира с оглед и колпоскопия (епизиоскопия) и се лекува хирургично.
  - Лечение – като цяло то е строго индивидуално при различните онкологичните заболявания на ЖПО. В зависимост от много фактори, в различна последователност се прилагат заедно или като самостоятелно лечение хирургия, лъчетерапия и химиотерапия. Хирургичното лечение включва както миниинвазивни техники (лапароскопия) при рак на маточната шийка, матката и яйчниците, така и свръхрадикални операции при
11. Функционални разстройства на яйчниковата функция – два са най-честите симптоми на тази група заболявания:

1. - нарушения в менструацията (обилна, продължителна, болезнена; маточно кървене извън цикъла)
  - липсваща менструация (аменорея).

За да се приеме, че са налице разстройства на яйчниковата функция трябва чрез гинекологичен преглед да се изключат всички органични причини за тези два симптома – бременност (вкл. извънматочна), спонтанен аборт, възпаление, тумор, полип, миома и др. Диагнозата, съответно лечението на тези разстройства са хормонални.

Препоръки след операции:

1. След коремна операция: премахване на конците – на 14 ден; контролен преглед – след 30 дни; прием на антикоагуланти за пациенти с онкологични операции – 30 дни; хранителен режим – позволяват се лесносмилаеми храни и се избягват пържени храни, газирани напитки, варива (боб, леща), зеле, картофи. От пресните плодове и зеленчуци могат да се приемат съответно банани, домати и краставици. Препоръчва се движение и избягване на вдигане повече от 5 кг поне, в продължение на поне 1 месец.
2. След лапароскопска операция – препоръките са същите както след коремна операция.
3. След вагинална (пластична операция) – няма ограничения в хранителния режим. Препоръчва се избягване на вдигане на повече от 5 кг в продължение на поне 1 месец.
4. След хистерорезектоскопия – няма ограничения в хранителния и двигателен режим, както и в режима на работоспособност и сексуална активност. Гениталното кървене до 14 ден се счита за нормално.
5. След LLETZ – въздържание от полови сношения, избягване на дамски душове, басейни и вани до следващата менструация (около 20 дни). Наличието на вагинално течение или оскъдно кървене се счита за нормално до настъпване на следващата менструация.