В настоящата страница ще откриете симптомите на едни от най-често срещаните гинекологични заболявания и възможностите за тяхното лечение. Въпреки подадената по-долу информация следва да знаете, че при някои заболявания, не се наблюдават оплаквания, до момента в който те не се задълбочат. Затова и най-доброто, което може да направите за своето интимно здраве, е годишният профилактичен преглед.
Основните симптоми, които пациентът е добре да следи от гледна точка на гинекологията и онкогинекологията са: болка, генитално течение (флуор), генитално кървене (обилна или продължителна менструация повече от 7 дни), кървене след полов контакт, кървене/зацапване преди менструация, кървене извън месечния цикъл.

Миома на матката

  • Симптоми: обилни и продължителни менструации; зацапване преди цикъла; болка ниско в малкия таз (през цикъла и извън него); стерилитет; инфертилитет (незадържане на настъпила бременност); анемия (води до лесна уморяемост, сърцебиене, задух, сънливост); затруднено уриниране и дефекация; често уриниране.
  • Диагностика – чрез ехограф.
  • Лечение – миомите могат да бъдат безсимптомни и ако не нарастват се наблюдават на всеки 6 месеца. При изява на някои от симптомите следва да се приложи хирургично или медикаментозно лечение.

Киста на яйчника

  • Симптоми: нередовен цикъл (честа или закъсняваща менструация); генитално кървене извън цикъла; болка и тежест в малкия таз.
  • Важно е да се отбележи, че голям процент от пациентите с кисти нямат оплаквания, докато последните не достигнат много големи размери (поради неограничените пространствени възможности на коремната кухина). Възможно е оплакването да се появи при настъпване на усложнение, което да доведе до остър корем от гинекологичен произход (руптура – “спукване” или торзия – “усукване” и спиране на кръвотока към кистата).
  • Лечение – зависи от възрастта на пациента и ехографския вид и размер на кистата. Варира от медикаментозно или наблюдение до хирургично. Лапароскопията е метод на пръв избор при решение за хирургично лечение.

Тазово-възпалителна болест

  • Симптоми: влагалищно течение (флуор), което може да бъде гноевидно и с лоша миризма; болки ниско в малкия таз, които се засилват по време или след менструация. Симптомите са характерни за жени с вътрематочна спирала след срока за употреба или претърпели вътрематочни манипулации (аборт, кюретаж), или раждане.
  • Лечение – медикаментозно (особено в острата фаза) и хирургично (при хидросалпинкс, пиосалпинкс, тубоовариален абсцес). Провежда се след микробиологично изследване на влагалищния секрет и антибиограма. Миниинвазивните техники (лапароскопия) са приложими при хидро- и пиосалпинкс. При данни за перитонит се оперира чрез отворен достъп.

Ендометриоза – най-честата форма е ендометриозата на яйчника, която води до т.нар. “шоколадови кисти”. Те имат много характерен ехографски образ. При тяхното диагностициране задължително се извършва лапароскопия, тъй като те нарастват и могат да унищожат яйчниковия паренхим. Освен това най-новите световни данни сочат, че ендометриозите имат малигнен потенциал (т.е. могат да се развият в злокачествени образувания).

Полипи на лигавицата на матката

  • Симптоми: обилна, честа и/или продължителна менструация; зацапване преди цикъл; генитално кървене извън цикъла; кървене в менопаузата. При млади пациенти, полипите могат да са причина за стерилитет. Рядко полипите могат да са безсимптомни и да се установят на профилактичен преглед. При жени в менопауза, полипите могат да претърпят малигнена трансформация (да се развият като злокачествени образувания).
  • Диагностика– чрез вагинална ехография. При менструиращи жени, прегледът трябва да се извърши скоро след края на менструацията. Лечението е пробно абразио (кюретаж).

Полипи на маточната шийка

  • Симптоми: упорито течение (флуор); зацапване преди цикъл; контактно кървене (след и по време на полов контакт).
  • Диагнозата се поставя при оглед със спекулум и колпоскопия.
  • Лечението е вапоризация с CO2 лазер.

Статични заболявания на женските полови органи (ЖПО) – пролапс (пълен и непълен) на влагалище и/или матка. При спадане на предна влагалищна стена често настъпва инконтиненция (незадържане) на урина.

  • Симптоми: често уриниране; чувство за непълно изпразване на мехура след уриниране; тежест и болка ниско в областта на корема и кръста (особено при пролапс на матката); Наблюдават се 4 стадия, като при последните два, при допир се усеща подутина във влагалището.
  • Лечение – ProlapLase лазерно лечение с Er:YAG лазер. Хирургично – при най-тежките форми – III и IV стадий.