Едно от големите открития в науката за последните няколко десетилетия е установяването на причинно-следствената връзка между човешките папилома вируси (HPV) и развитието на рак на маточната шийка (РМШ). За своите открития, заслуги и приноси в тази област, немският учен проф. Харолд Цурхаузен получава Нобелова награда за медицина през 2008 г.
В природата са открити над 200 щама HPV, от които 12 до 14 са онкогенни, т.е. отговорни за туморната трансформация на нормалната клетка на епитела на маточната шийка. От тях щамовете HPV-16, 18, 31, 33 и 45 причиняват 90% от случаите с РМШ.
Инфекцията с онкогенни щамове (основно 16, 31, 33 щам) на човешкия папилома вирус HPV, променя нормалната клетка в предракова, т.е. възниква предраково заболяване на маточната шийка, което се превръща в рак с течение на времето. Следователно, за да възникне РМШ, най-напред се развива тежко или високостепенно предраково заболяване на маточната шийка – CIN 2-3 или HSIL (high grade squamous intraepithelial lesion).
Налице са няколко доказани факти относно HPV и възникването на предраково заболяване CIN:
✓ Онкогенните щамове са около 5% от всички щамове HPV
✓ Не всяка среща с онкогенните вируси води до инфекция
✓ Не всяка инфекция продължава достатъчно във времето
Дотук най-важни са трите ключови думи: онкогенни щамове, инфекция, продължителна (устойчива) инфекция.
- HPV инфекцията е изключително често срещана и варира в зависимост от възрастта на пациента.
- Жените с продължителна (устойчива) HPV инфекция имат по-висок риск от развитие на тежко предраково заболяване.
- HPV статусът е най-важният независим рисков фактор за тези заболявания сред сексуално активното население.
- Рискът от инфекция се увеличава, когато броят на сексуалните партньори се увеличава.
- Най-малко 80% от сексуално активните жени се срещат с различни щамове на HPV до 50-годишна възраст.
На фигурата е илюстрирана честотата на носителство на онкогенни щамове в някои европейски страни и зависимостта на тази честота от възрастта.
Виждаме, че се наблюдава пик в установяването на онкогенни щамове (без да се конкретизира щамът) около 25 г., а след 30 г. честотата на носителство намалява.
Доказано е, че устойчива продължителна HPV инфекция се установява в:
- около 7% между 25 и 30 г.
- около 2% над 30-35 г.
Повечето HPV инфекции са преходни и над 50% от новите инфекции се изчистват за 6 до 18 месеца, а 80 до 90% изчезват в рамките на две до пет години.
Постоянната (персистираща) инфекция с онкогенни HPV е необходима предпоставка за развитие на рак на маточната шийка. Такава е открита при 99,7% от случаите с РМШ, без значение хистологичния вариант – плоскоклетъчен или аденокарцином.
Основният фактор дали една инфекция с онкогенен щам ще продължи дълго или локалният имунитет на жената ще я елиминира, е съответният онкогенен щам.
Щамове, които водят до продължителна във времето инфекция са:
- HPV-16
- HPV-18
- HPV-31
- HPV-33
- HPV-45
От тях най-голяма роля се пада на HPV-16. Затова повечето HPV тестове, включително най-евтините, дават информация конкретно за този щам.
Всички права запазени © Явор Корновски, 2025
