Лечение на ранен рак на маточната шийка и свързаните с това усложнения

Ракът на маточната шийка (РМШ), след като се диагностицира, което най-често става чрез биопсия, подлежи на определяне на стадия. В зависимост от този процес, наречен стадиране, всеки конкретен случай се стадира като ранен или напреднал РМШ. Това разделяне определя какво лечение да се приложи. При напредналите стадии прогнозата не е добра и над 50% от тези пациенти загиват в рамките на 5 години от кръвоизливи, урологични инфекции и сепсис.

При ранните стадии пациентът няма оплаквания и заболяването се открива случайно по друг повод при гинекологичен преглед. Ако при редовен гинекологичен преглед не се постави спекулум, за да се огледа маточната шийка, ракът може да бъде пропуснат и да продължи да се развива до следващия преглед. Имал съм пациенти с РМШ, които са посещавали редовно своя гинеколог, дори им е вземана цитонамазка с нормален резултат, без да се диагностицира това заболяване! За щастие, това са единични случаи.

Хирургичното лечение се прилага основно при ранните стадии на РМШ. То осигурява добра преживяемост – между 80% и 95% 5-годишна преживяемост (т.е. излекуване). Състои се от най-сложната операция в тазовата хирургия, която се извършва от малцина тясно профилирани специалисти. Възстановяването е бавно и понякога се явяват усложнения. Причините за усложненията са няколко:

• Малкият таз е най-богато кръвоснабдената анатомична зона след главния мозък.
• В малкия таз се събират три системи: полова, пикочна и храносмилателна.
• В малкия таз изобилства от нервни сплетения и органите са силно инервирани.

Усложненията са предимно следоперативни и се появяват 15-30 дни след операцията. Най-честото усложнение, което дори се счита за естествена последица от хирургичното лечение, е задържането на урина (невъзможност за спонтанно уриниране). Дължи се на прекъсването на някои нерви, инервиращи пикочния мехур, с цел постигане на радикалност (с други думи, изрязване на тумора до здрава тъкан). Това състояние е преходно, изисква уринарен катетър и продължава между 15-20 дни и няколко месеца в най-тежките случаи. Тази задръжка на урина се наблюдава при всички пациенти след такава операция.

Други усложнения са:

• Фистула – изтичане на урина през влагалището. Докладва се между 1% и 3% от оперираните, дори от най-елитните клиники в Европа, като Болница Шерите в Берлин. На базата на моя собствен опит от 294 оперирани пациенти с РМШ към 2013 г. съм докладвал 4 случая с фистула (1,4%).
• Чревна непроходимост (илеус).
• Възпаление на раната.
• Задържане на урина в бъбреците (хидронефроза).
• Продължително изтичане на лимфа (лимфорея).

Всяко от тези усложнения е допустимо да се среща под 5% поради сложността на хирургичната намеса. Въпреки ниската честота на тези усложнения поотделно, вероятността да възникнат повече от едно, и особено в комбинация с неизбежната задръжка на урина, прави хирургичното лечение и следоперативния период тежки, както за пациента, така и за екипа.

С други думи, дори РМШ да се открие в ранен стадий, въпреки добрата дългосрочна прогноза, хирургичното лечение е сложно, травматично и нерядко съпътствано от усложнения. Затова усилията на здравните системи по света се насочват към превенцията, тъй като РМШ е предотвратимо заболяване.

РМШ е единственото злокачествено заболяване, което може да бъде предотвратено чрез мероприятия, наречени профилактика на РМШ. Когато една жена е информирана, тя ще може да взема решения и да предприема действия за своето здраве.